Научният архив на БАН започва своята дейност още с основаването на БКД в Браила през септември 1869 г. и може да се счита за най-старата архивна институция в страната (чл. 6 от Устава на БКД). Профилиран е като архив на документите на Академията (независимо от времето на тяхното създаване), а също и за личните фондове на български учени, членове на БАН. В исторически аспект се е формирал значително по-рано от държавните архиви и има собствен принос за опазването на документалното културноисторическо наследство.

   От 1994 г. Научният архив е самостоятелно специализирано звено със статут на юридическо лице. Като орган за управление на Националния архивен фонд на територията на БАН извършва следните дейности: 

• * комплектува архивните документи от поделенията на Академията, както и лични фондове на академици, член-кореспонденти и професори;
• * извършва научно-техническа обработка и експертиза на ценността на документите; организира използването на архивните документи за научноизследователски, справочни и други цели;
• * оказва методическа помощ на поделенията на БАН в работата на техните деловодства и архиви;
• * подготвя документални издания и изложби;

    Цялата дейност на Научния архив е подчинена на важните стратегически задачи и приоритети на Академията. По-нататъшното му развитие е свързано както с традиционната му до този момент дейност, така и с изграждането му като съвременен изследователски център.

    Научният архив обезпечава българската научна общност с пълноценна изворова база, отразяваща всички страни на развитие на обществото в различни исторически периоди, което е една от основните задачи на всеки архив. Културното наследство, съхранено в него, днес се вписва отлично сред международните приоритети на европейската наука и култура. Документалните извори провокират разработването на многобройни изследователски задачи в различни области: политическа и културна история, история на изкуството, география и картография, геология, археология, етнология и др. Получените резултати не само предизвикват сериозен интерес сред българската научна колегия, но и в широк контекст увеличават възможностите за бъдещи интердисциплинарни проучвания. Това е приносът на Научния архив на БАН към културното разнообразие на Европа и света в исторически и съвременен план.