Унгарски географ, археолог и етнограф. Почетен член на БКД (1884). Завършва Висше училище за художество (Г842). Като специален кореспондент пътува с император Франц Йосиф в Северна Италия. През 1858 г. предприема обиколки. Съставя точна географска карта в Босна, Херцеговина, Черна гора и Далмация. В края на XIX в. пътува из българските земи, като ги изследва в археологическо и етнографско отношение. Поддържа идеята за даване на политическа автономия на българите.Източници за фондообразувателя: Ст. Романски, България в образите на Феликс Каниц, С, 1939; Жорж Нурижан, Приятели на България — Феликс Каниц, С, 1940; Геза Фехер, Феликс Каниц. — живот, пътувания и научно дело, С, 1936; В. Н. Златарски, Феликс Каниц, .ЛБАН, IV, 1902/1903, с. 110; М.Арнаудов, Феликс Каниц и неговата "Дунавска България", Бълг. мисъл, 1929, кн. 7—8, с.481—487.Ръкопис на монография на Ф.Каниц — "Княжество България в миналото и настоящето" (1889); бележки за пътуването му в България през 1861—1875 г. със сведения за Варна, Провадия, Базарджик (Добрич), Разград и др.; за пътуването му в Сърбия (1876—1878) с данни от географски, исторически, орографски, хидрографски и друг характер; библиографски бележки, разрешителни за свободно пътуване из Сърбия (1860—1889).Писмо от зам.-министъра на просвещението на Сърбия относно разрешение да издаде труда си "Нова Сърбия" (1863); от Феликс Нуген за отлагане изпращането на илюстрации за вестник (1897—1898); от Ф. Хайндл с молба за ходатайство и покровителство (1900).Седемнадесет акварелни рисунки на Ф.Каниц с изгледи от Балчик, Варна, Видин, Габрово, Несебър, Никопол, Оряхово, Провадия, Силистра, Сливен и Търново, панорамни скици и пейзажи на градове от България (1862—1872); акварелни рисунки, скици и репродукции с пейзажи от Стара планина, Сопотския дял, Белоградчишките скали с крепостта, Ритлите, Искърското дефиле, околностите на Свищов, "Вратцата", прехода при с.Рила, местности около Тетевен, Троян, Шипченския балкан и др. (1860—1888); фотографии и рисунки на природни картини, битови предмети и национални носии от Австро-Унгария, Албания, България, Сърбия, Швейцария и др. (1842—1889).Ситуационни планове за ж.п. линия между Триест и Лайбах (1855);фотографии и скици на промишлени обекти, пътища, мостове, коли, каруци и др.; фотографии и репродукции с батални сцени; портрети на Феликс Каниц сам и с други лица, на Кънчо Ангелов, Екзарх Антим I, Авксентий Велешки, Иларион Макариополски, Никола Войводов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Васил Странски (1868), Сава Катрафилов (1876), Ангел Кънчев (1871), Кършовски, П. Хитов, дядо Илю Марков, Г.С.Раковски (1867), Филип Тотю и др.Планове на окръжния музей и артилерийския арсенал във Виена, скици и рисунки от интериор в ориенталски музей, от изложба в Париж (1855), от панаирни палати (1855), от църковни паметници, облекло, църковна украса, на библейски сцени и др.Географски карти на България (1871), на Пловдивска, Панагюрска, Старозагорска, Шуменска област (1870—1874), на Австрия, Америка, Балканския п-в и др. Моливни скици и рисунки от архитектурни и надгробни паметници, украса и др., илюстрации от немски, френски, италиански и английски вестници и списания; репродукции от картини на Рембранд, Кайзер, Кречмер, Лидер, Менцел, Принцхофер, Шлик и др. Училищно свидетелство на Михаил Проданов (1875).

Означение	Наименование	Достъпен формат
Ф. 6k, опис 1	Инвентарен oпис