Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 г. в Копривщица – градът на именити дейци от епохата на Българското възраждане. Първоначалното си образование получава в килийното училище, което се помещава в родния му дом. Негов пръв учител е баща му - хаджи Геро Добревич-Мушек – прототип на хаджи Генчо от повестта на Любен Каравелов ,,Българи от старо време“. За строгия даскал е най-важно 11-годишният му син да получи по-сериозно образование, поради което го изпраща в гръцко училище в Пловдив. Когато се завръща в Копривщица, със съдействието на учителя Неофит Рилски, младият Н. Геров постъпва в Ришельовския лицей в Одеса, който през 1845 г. завършва с отличие. По време на престоя си в престижното училище, той попада в средата и изпитва силното влияние на българските емигранти – Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Богров, Никола Палаузов. Общото между тези родолюбиви книжовници е, че възприемат просветата на роден език като единствен начин за пробуждане на поробения български народ. Вдъхновен от тази идея, Н. Геров написва първата новобългарска поема „Стоян и Рада“. Когато през 1846 г. се завръща в родната Копривщица, двадесет и тригодишния Н. Геров започва усилена просветителска дейност в полза на своя народ. Той отваря първото класно училище в града, прави първата българска учебна програма, обучава ученици от различни крайща на България. Няколко години по-късно е поканен в Пловдив да ръководи гимназия, която по негова инициатива е наречена ,,Св. св. Кирил и Методий“. Стремежът на просветния деец е да превърне Пловдивското епархийско училище във водещ център за утвърждаване на българския език, като прилага нови методи на преподаване и модерна програма за усвояване на природни и хуманитарни предмети, чужди езици, съчетано с усилено изучаване на българския език, история и култура. Целта е да се подготвят български свищеници и учители, които да изместят гръцките представители от църквите и училищата. През 1857 г. руското правителство назначава своя поданик Н. Геров за пръв вицеконсул в Пловдив, което благоприятства просветителската му дейност. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. той служи при руското командване, след което е назначен за губернатор на Свищов. След края на войната, възрожденският просветител се завръща в Пловдив, като остава встрани от политическия живот на следосвобожденска България. За него най-важно е да завърши делото на своя живот – петтомния ,,Речник на блъгарский язик, с тлъкование речити на блъгарски и русски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров“. Научната работа по това книжовно дело продължава петдесет години, през които са събрани 70 000 диалектни думи от различни български говори, руски преводи на български думи, откъси от народни песни, пословици, гатанки, клетви, фразеологични изрази, описание на календарни и семейни празници. Първата част на речника излиза през 1895 г., втората през 1897 г., третата през 1899 г. Последните два са отпечатани след смъртта на Н. Геров от неговия племенник Тодор Панчев, който през 1908 г. издава и „Допълнение на българския речник от Н. Геров“. Галерия.