Академик Йордан Иванов е български учен, работил в областта на литературната история, фолклора, етнографията, езикознанието, историята, археологията, епиграфиката, палеологията. Роден е през 1872 г. в Кюстендил, завършва Педагогическото училище в града, следва Славянска филология в София и специализира в Лозанския университет в Швейцария. В изложбата този период от неговия живот е илюстриран със Свидетелство за завършено средно образование, Студентска книжка от Университета в Лозана. След завръщането си в България, през 1893 г. Министерството на народното просвещение уведомява Й. Иванов за издържан изпит за учител в средни и специални училища, след което е назначен за преподавател по български и френски език в Сливенската мъжка гимназия. Университетската кариера на младия учен започва като лектор по френски език в Софийския университет, след което е ръководител на Катедрата по български език и литература. Запазени са ръкописи на негови лекции - ,,Палеография“, ,,Живот и мисия на Св св. Кирил и Методий“, ,,Стара сръбска литература“, ,,Бележки за писатели и меценати“. От доклад научаваме за дейността на Й. Иванов като професор по български език и литература в Школата за източни езици в Париж. През 1906-1908 г. Й. Иванов поема дипломатически пост в Солун, като секретар на Българското търговско агентство. Това му дава възможност да обиколи Македония и Атонските манастири, да издири и събере ценни литературни и исторически паметници. Ръкопис на ,,Пътуване из Македония“, многобройни фотографий на селяни и бежанци, на семейства и младежки събори, на женски и мъжки носии от Велешко, Тетовско и други области допълват темата. По същото време изследователят открива зографския текст на Паисиевата история, издаден през 1914 г. в отделна книга. В изложбата са показани бележки за ,,Паисиевата българска история в Зограф“, лист от Паисиевата история с подписа на Хилендарския монах, приписки и надписи от Зографския манастир. Поради голямата ерудиция и обширните познания на политическата, икономическата, етническата, църковната и културната история на България, през 1917 г. на Й. Иванов е възложена важна мисия. Заедно с група учени е командирован в Швейцария, с цел да запознаят западното общество с българската национална кауза. Отново, през 1919 г., видният учен е включен като експерт в делегацията, изпратена в Париж, която да отстоява националните интереси на страната. От този период е запазено Писмо от Българската царска легация в Швейцария за включването на Й. Иванов за член на българската делегация на мирната конференция в Лозана, Бележки на българската делегация на Парижката мирна конференция върху проекта за договора за мир с България, Лични бележки на Й. Иванов - ,,България и Севърския договор“, ,,Българските репарации“ и др. Мащабното научно дело, 40-годишната преподавателска дейност в Софийския университет, владеенето на староеврейски, гръцки, латински, турски, френски, немски, както и повечето от славянските езици, изграждат акад. Йордан Иванов като български и световноизвестен учен-изследовател. Галерия.