Преди 160 години, на 1 януари 1863 г. в Свищов се ражда Алеко Константинов – писател, адвокат, общественик и основоположник на организираното туристическо движение в България. Той израства в заможния дом на търговеца Иваница Хаджиконстантинов и Тинка Хаджииванова, която произхожда от известната видинска фамилия Шишманови. Снимки на малкия Алеко, на родната му къща и на неговите родители, родословното дърво на майката и бащата, описват семейната среда на писателя. Като частен ученик получава първите си познания за света от възрожденските просветители Емануил Васкидович и Янко Мустаков. След като прекарва две години в Свищовското училище, продължава образованието си в известната Априловска гимназия в Габрово. През 1877 г. ученолюбивият младеж постъпва в Южнославянския пансион на Тодор Минков в град Николаев, през 1885 г. завършва право в Новорусийския университет в Одеса, за което напомня снимка от студентските му години. Когато се завръща в България, А. Константинов се установява в София и работи като съдия, прокурор, юрисконсулт и адвокат на свободна практика. Той подготвя и успешно защитава хабилитационен труд, за да стане преподавател в Юридическия факултет. Запазени са негови кратки ръкописни биографични бележки и заявление от 1896 г. до Декана на Висшето училище в София във връзка с провеждане на конкурс за професор. Алеко Константинов развива активна обществена дейност като училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет и на редица други организации. Между тях е Славянското дружество, на което посвещава стихотворението ,,Славянска беседа“, показано в ръкопис и с подпис на автора. Той обича да пътешества по света, но се възхищава и на красивата природа на България. По негова инициатива е основано първото туристическо дружество и изкачването на Черни връх на 27 август 1894 г., с което се поставя началото на организирания туризъм в страната. Първата зряла творба на писателя е пътеписът „До Чикаго и назад“, преливащ от чувство за хумор. Внимание в изложбата привлича заглавната корица на книгата, с посвещение от автора на неговия приятел д-р Ст. Радославов от 13 април 1894 г. Друга тема в творчеството на А. Константинов е следосвобожденската действителност в България, описана в книгата ,,Бай Ганьо”. В поредицата фейлетони, той отправя критика към типичните балкански черти на българина, също към политическата обстановка и социалните пороци на обществото. Показани са ръкописни бележки на двама приятели на Алеко - Павел Делирадев и д-р Никола Червен-Иванов, които оценяват ,,благотворното влияние“ на разказите за Ганьо Балкански при ,,изглажданието на много грубости в отношенията между нашите хора“. Алеко Константинов среща смъртта на 23 май 1897 г., на пътя между Пещера и Пазарджик, когато наемни убийци го пронизват смъртоносно. В изложбата може да се види спомен за Щастливеца, публикуван в сп. ,,Мисъл“, също и статията ,,Пред кървавия труп на Алека“ на литературния критик и историк д-р К. Кръстев, който е потресен от ,,чудовищноста на това ново злодеяние“. Под псевдонима В. Миролюбов, д-р К. Кръстев в изследването ,,Първи портрет”- 1897 г. и ,,Втори портрет“ – 1907 г., пише за човека и писателя А. Константинов, като за един от най-големите таланти в българската литература. Галерия.