Георги Раковски е роден на 14 април 1821 г. в заможно семейство в Котел. Завършва Котленското килийно училище, а впоследствие учи при Райно Попович в Карлово (1834 г.) и в гръцко училище в Цариград (1837 г.) През 1841 г. заминава за Браила , където основава часртно училище. Свързва се с будни български емигранти и под името Георги Македон участва във възстановяването на революционната организация, подготвила избухналия през 1841 г. Браилски бунт. След разкриването на бунта е осъден на смърт, но със сътрудничеството на гръцкия посланик успява да избяга и се установява в Марсилия. След година и половина се завръща в Котел, където помага на баща си в борбата му срещу чорбаджиите. Няаклеветени пред османските власти, Раковски и баща му биват осъдени на 7 години тъмничен затвор в Цариград през 1845, но излиза през 1848 г. По време на Кримската война през 1853 г. Раковски основава "Тайното общество" в Свищов, което има за цел да събира пари за освобождението и сведения за османските войски. През 1855 г. се установява в Букурещ, където завършва поемата си "Горски пътник". През 1860 г. отива в Белград, където започва да издава вестник "Български лебед". През 1861 г. издава "План за освобождение на България". През 1862 г. основава Първата българска легия. През 1866 г. образува Тайния централен български комитет (ТЦБК). През 1967 година издава "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято". Умира на 9 октомври 1867 г. в Букурещ.

Означение	Наименование	Достъпен формат
Ф.98k, опис 1	Инвентарен oпис