Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в гр. Сопот. През 1866 г. учи в Калоферското училище при даскал Ботьо Петков, като става и негов помощник-учител, а впоследствие се мести в Пловдивската гимназия. През 1870 г. отива в Румъния, където издава стихотворения и живее сред българските хъшове. През 1875 г. се завръща в родния си град, където става член на Сопотския революционен комитет. След началото на Априлското въстание през 1876 г. Вазов заминава за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. След Освобождението се включва активно в политическия живот като част от Народната партия. Между 1897 и 1899 г. той е министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов. Действителен член на БКД от 1881 г. До ден днешен е считан за ,,Патриархът на българската литература". Умира на 22 септември 1921 г. в София.
Означение
|
Наименование
|
Достъпен формат
|

Ф. 112k, опис 1
|
Инвентарен oпис |
|
|