Историческа справка Научният архив на Българска академия на науките (НА на БАН), има за задача да издирва, съхранява, обработва и предоставя за ползване всички материали за историята на научната мисъл в България. По същество представлява първият национален исторически архив, съдържащ ценни документи за историята на българската държава. Ф.1к, оп.1, а.е.1 Кондика на БКД Ф.1к, оп.1, а.е.3 Устав на БКД Първите стъпки са направени още с основаването на Българското книжовно дружество (БКД) в Браила. Една от задачите на дружеството според член 6 от неговия Устав е "постепенно да си прави сбирки от разни стари български и чужди книги, ръкописи, пари и други подобни знаменитости, които ще съставляват старинний кабинет, неотлъчим от библиотеката". Новоучреденото книжовно дружество се поставя на много широка, демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа с цел "да разпространява всеобщото просвещение у българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване". Големи са заслугите на първия дружествен председател Марин Дринов, който пътува и събира с необикновено усърдие важни документи за миналото на нашия народ. Като резултат на интереса към българските старини в скоро време постъпват писма на Неофит Бозвели, ръкописи и други документи на Александър Екзарх, Йордан Х. Константинов Джинот, Михаил Попович, стари славянски ръкописи и други документи, които образуват ядрото на бъдещия исторически архив на дружеството. Дълг на членовете на дружеството е да подтикват ученолюбивите българи да издирват, събират и пазят документални материали за историята на българския народ. Разписка за средствата, дадени от Васил Левски на БКД Веднага след Освобождението първа грижа на председателя на БКД Марин Дринов е да го възвърне към нов живот на територията на свободна България. Октомври 1878 г. в Браила се свиква извънредно събрание, което "на драго сърце" решава да се премести седалището на дружеството в столицата на България. В София Дружеството под ръководството на Марин Дринов и Константин Иречек си поставя за задача да уреди свой исторически архив. В изпълнение на това решение са събрани архивни фондове на български учени и обществени дейци. Постъпват материали на Сава Филаретов, Спиридон Палаузов, митрополит Натанаил Охридски, Райно Попович, Стоян Панаретов, Никола Михайловски, Кръстю Мирски; две фотокопия на български хрисовули, пазени в Хилендарския манастир, фотокопия на индулгенция, издадена от българския архиепископ в Охрид, както и архива на дружеството на българите във Виена "Напредък" след неговата ликвидация. На 6 март 1911 г. се свиква тържествено заседание, което взема решение БКД да се преименува в Българска академия на науките (БАН). След войните (1912 - 1918 год.) Управителният съвет на БАН проявява грижи за събиране архивните фондове на свои покойни членове и други видни учени. След 1920 г. Академията откупува архивните фондове на Константин Иречек, Васил Златарски, Феликс Каниц, Йордан Иванов и др. Постепенно в БАН чрез дарения и закупуване на документи се образува архив от разнородни материали: лични фондове, документи на учреждения, единични документи и др. Марин Дринов През 1943 г. във връзка с подготовката на ценностите на Академията за евакуация, специална комисия преглежда всички ръкописни материали и съставя общ списък с 860 номера и кратка анотация на съдържанието им. Архивната сбирка не е обособена и в административно отношение със статут на специализиран ведомствен архив. При това състояние на нещата използването й за научни или други цели е било почти невъзможно. Въпреки това архивът на Академията изиграва значителна роля в събирането и опазването на документални материали. На 30 септември 1947 г. се създава Архивен отдел при библиотеката на БАН със задача да прибере, пази и приведе в известност архивните материали на Академията. В началото на 1948 г. Архивният отдел се обособява като самостоятелен отдел с ръководител акад. Андрей Протич, научен съвет, разширен личен състав и правилник, одобрен от Управителния съвет на БАН на 16 юни 1948 г. На 11 април 1949 г. Управителният съвет на БАН взема решение за преименуването му в Архивен институт със задача да издирва, събира, обработва и публикува архивни материали - извори за историята на българския народ и на науката, да изследва въпросите на архивистиката и архивното дело у нас и в други страни. В последвалия период Архивният институт пристъпва към по-организирана работа по издирване и комплектуване на архивни документи. Постъпват редица фондове, между които на Иван Шишманов, Стефан Баламезов, Евлоги и Христо Георгиеви, Иван Вазов, П. К. Яворов, П. Р. Славейков, Алеко Константинов, Петър Мутафчиев, Елин Пелин, и др. Ф.6к (Феликс Каниц), оп.1 Черепишки манастир Постъпват и архивите на някои поделения на БАН, съществували преди 1944 г. като самостоятелни учреждения - Археологическия и Етнографския музеи, Зоологическата градина, Природонаучния музей и др. Цялото архивно имущество на Академията, събрано в Архивния институт към 1960 г. възлиза на 130 фонда и 9 сбирки. През следващите години се полагат усилия за подобряване качеството на работата като се набелязват по-конкретни мерки за активизиране на комплектуването. От 1981 до 1989 г. основните усилия на сътрудниците са насочени към обхващане поделенията на БАН. Комплектувани са материалите от близо 90 института. Едва от 1994 г. Научният архив на Българската академия на науките е самостоятелно специализирано звено на БАН със статут на юридическо лице. Като орган за управление на Държавния архивен фонд на територията на БАН Научния архив: Комплектува архивните документи от поделенията на БАН, лични фондове на академици, чл.-кореспонденти и ст.н.с.на работещи в академията; Извършва научно-техническа обработка, експертиза за ценността на архивните документи и реставрацията им; Организира използването на архивните документи за научно-изследователски, справочни и др. цели, подготвя документални публикации и изложби; Оказва методическа помощ на поделенията на БАН по работата на техните деловодства и архиви. Ф.112к (Иван Вазов), оп.1, а.е.459 Писмо от Теодор Рузвелт до Иван Вазов Научния архив участва в международния микрофилмов обмен на архивни документи, в подготовката на двустранни и многостранни документални издания и др. Участва в българо-румънски и българо-руски научни академични проекти. В последните години документите от НА се използват активно от научни работници, външни читатели, средствата за масова информация и чужденци за: справки, изложби, документални предавания, дипломни работи, дисертационни трудове, статии, монографии, научни съобщения и тн.