Държавник, политик, общественик, меценат, председател на БКД и БАН, председател на БЧК.

...Борих се против чуждото иго и на младини, и на старини, борих се и против игото на невежеството, на жестокосърдечието, на низките инстинкти, на пагубния манталитет, унаследен от политическото робство, да смятаме държавата за нещо несвое, за нещо чуждо, да поставяме частните облаги по-горе от общото благо... Като общественик, като министър в България аз се старах да й помогна чрез служене на идеи и идеали, спасителни за нея, чрез прокарване многобройни полезни закони, чрез усилия, за да се постигне сговор между българските синове, между селяни и граждани, между съсловия и партии, между балканските държави и народи...     Дълбоко убеден, че единственото спасение на България е да се работи за прераждането на нейната душа, за културата на ума и сърдцето на нейните синове, за тяхното проникване от принципите и мирогледа, на които аз служих, аз смятам за мой свещен дълг да стора възможното, за да продължи това служене и подир моята смърт.

Иван Евстратиев Гешов е роден в Пловдив на 8 февруари 1849 година в семейството на Евстрати Гешов и Харитина Нешова.

    Предприемчивите братя Христо, Евстрати и Димитър създават търговската къща "Братя Иван Гешови", която има свои кантори във Виена, в Цариград и през 40-години на 19-ти век се нарежда между най-богатите български фирми от онова време.

    Бъдещият общественик и държавник има щастливо детство. Обграден е с нежност и внимание, но и строго възпитаван в патриархален дух. Родителите желаят да изучат сина си и да му осигурят добро бъдеще. Иван Гешов учи в Пловдивското централно класно училище "Св.Св. Кирил и Методий" при Йоаким Груев, Н.Ковачев и други. Изучава задължителните предмети, заедно с история на изящните изкуства, статистика и три чужди езика. През 1865 година придружен от цялото си семейство, Евстрати Гешов пристига в Манчестър, Англия, където открива клон на търговско- банкерската къща. Младият Гешов една година получава уроци от частен учител, след което е студент в Оуенс колидж, тогава филиал на Лондонския университет, а по-късно в известния манчестерски Университет Виктория. Макар и чужденец, излиза първенец по английски eзик и литература. Записва се в литературния клуб на града, редовно посещава заседанията на разисквателното дружество. Престоят в Англия има определящо значение за формирането на моралните, политическите и обществените възгледи на бъдещия държавник, общественик и политик. От това време датира и неговото възхищение от принципите на законнност и зачитане на общественото мнение, както и мисълта, че "най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ".

    На 23 години, с европейско образование и опит в банкерските дела, Гешов се връща в Пловдив. Избран е за Председател на читалището и член на Училищното настоятелство на гимназията. Основава разисквателно дружество, сътрудничи с дописки и статии на вестник "Век", на списание "Читалище", на Дановия "Летоструй".

    По време на Априлското въстание Гешов се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси. От пловдивските първенци е натоварен да предоставя сведения на дошлите чужди анкетьори във връзка с разгласяване на зверствата след въстанието. Справя се отлично. Пише доклад относно търговията в Южна България, поискан му от американския дипломат в Цариград Юджин Скайлър, който доклад е изключително добре приет в Америка. От Вашингтон идва предложение за поста "Почетен Вицеконсул на САЩ" в Пловдив. Гешов не се възползва от поканата, която би му осигурила закрила пред турските власти. Тази закрила съвсем скоро му е необходима, тъй като през 1877 година по време на Руско-турската война той и братовчед му са арестувани заради дейността им по време на Априлското въстание и за връзки с чужди представители. Издадена е смъртна присъда, която е отложена заради застъпничеството лично на Лорд Едуард Хенри Дерби, министър на външните работи на Англия, пред Високата порта. Присъдата е заменена със заточение в Мала Азия. В края на месец март 1878 година Гешов се завръща в освободена България, която се нуждае от всичките си достойни синове. Още докато е в Цариград, Иван Гешов е избран от пловдивчани за Председател на Окръжния съд.

    След Берлинския конгрес в центъра на събитията отново е Иван Гешов. Включен е в състава на делегация, която трябва да пътува из Европа, да се срещне с представители на Великите сили във връзка със защитата интересите на българското население в Източна Румелия. Отличното владеене на основните европейски езици и доброто възпитание му дават възможност да контактува с чужденците достойно и на равна нога, при това изцяло със съзнанието, че представя преди всичко своя народ.

    Когато през 1879 година Тодор Бурмов е назначен за Министър-председател на Княжеството, Гешов е поканен да влезе в кабинета като министър на Народното просвещение. Отказва, защото се чувства неподготвен за този пост. Пред спокойствието в свободната държава, като обществено отговорен човек с активна гражданска позиция, той вижда мястото си в Пловдив. Ситуацията, наложена в Южна България, изисква много работа, усилията и уменията на всички, за да може при бъдещото Съединение (в което никой не сеф съмнява), отликите между свободното Княжество и Източна Румелия да са незначителни.

    През лятото на 1883 година Гешов получава покана от София да заеме поста Директор на БНБ. Работата е трудна и отговорна, изисква внимание и компетентност и той я приема с присъщата му акуратност. Всъщност, Гешов изгражда системата и правилата на работа на БНБ, които държавата до този момент не е имала и които са запазени и до днес. Това му коства много усилия и проблеми, но успява да създаде държавен резерв от ценности (ценни метали и валута).

    Заедно с това продължава и обществената си дейност. Работи в Българското книжовно дружество, където през 1884 година е избран в ръководството като ковчежник, по-късно ще стане негов дългогодишен председател. Благодарение на активната му дейност през 1911 година дружеството ще се преименува в Българска Академия на науките и Гешов ще остане неин председател и спомоществувател до 1924 година. Избран е и за подпредседател на Македонското благотворително дружество в София, което си поставя за цел да спомага "за нравственото и умствено развитие на българите в Македония". Издържа студенти, построява първото студентско общежитие, материално подпомага около 50 обществени организации, със свои средства довършва започнатата от Евлоги Георгиев болница в Цариград, построява Българско "Начално училище” в Охрид. Повече от 20 години е Председател на Българския червен кръст, превръща го в образцова хуманитарна организация със солидни международни връзки. Дългогодишен народен представител и три пъти Председател на Народното събрание, Гешов има не малка заслуга за усъвършенстване на парламентарната практика в България. По време на Седмото обикновено Народно събрание изработва Правила за функциониране и вътрешен ред на парламента, които в основата си са запазени и до днес. Всичко, научено в Европа и изстрадано в България, Гешов има възможност да приложи като два пъти Министър на финансите (правителството на Васил Радославов 1876 и правителството на Константин Стоилов 1894 г.) и Министър-председател и министър на външните работи и вероизповеданията (1911-1913 г.). По негово предложение Народното събрание приема важни закони, по силата на които на предприемачите, решили да изградят индустриални предприятия в България, се предоставя възможност да получат безплатно държавна земя за предприятията, право на безмитен внос на машини и оборудване за индустрията, възможност за строеж на частни железници с право на свързване към държавната железопътна мрежа, право на превоз на стоките и материалите им чрез БДЖ с 35% намаление. Гешов налага високи импортни мита с цел защита и насърчаване на родното производство, което му създава много проблеми от дипломатическо естество, доколкото по силата на наредбите на Берлинския договор на България са наложени изключително ниски импортни мита. Чрез умелите средства на дипломацията се справя успешно. Отново с цел защита на родното производство, на всички държавни служители е препоръчано да се обличат и обзавеждат домовете и канторите си с български стоки, а на търговците, предлагащи български стоки, са предоставяни данъчни преференции. Въвеждането на модерната европейска фискална системаСе свързало отново с името на Гешов – намаляват се някои преки данъци за сметка на косвените, постепенно се подготвят условията за въвеждане на прогресивното подоходно облагане, за първи път се въвежда необлагаем минимум с първоначален размер от 150 златни лева, по-късно повишен на 300 златни лева. Вдъхновител е на провеждането на земеделски конкурси, на създаването на земеделски камари и Банка за земеделски кредит. Полага големи усилия за укрепване на селското стопанство с активната държавна помощ - Закона против лихварството и Закона против обезземляването на селяните. Чрез първия се въвежда пределен размер на лихвата по кредит от 12%, а чрез втория се въвежда американската система Хемстепт – въвежда се минимум на земеделски земи и имоти, неподлежащи на конфискация поради неизплатени задължения. По този начин се спира обезземляването на българските селяни. Гешов въвежда санитарния контрол в животновъдството и задължителното застраховане на минимум от селскостопанска продукция, позволяващ изхранването на семейството на земеделеца при стихийни бедствия.

    По инициатива на Гешов се създават търговско-индустриални камари в София и другите по-големи градове на страната. Тяхната задача е да проучат състоянието на търговията и занаятите в отделните райони и да дават предложения за подобряването му. Тези и други закони остават в сила десетилетия наред, защото отговарят на общия стремеж за модернизация на страната.

    Иван Евстратиев Гешов е от първото поколение строители на българската държава и неговата съдба е олицетворение на неравния път на млада България. Той е уникален политик и държавник в цялостната наша история защото и до ден днешен остава най-големият и ненадминат меценат и единственият деец, приеман най-добре на най-високо ниво в Европа и пътувал само за своя сметка и без заплата в полза на Родината. Цялостната му дейност е свързана с изграждането на българската държава, с постигане на нейните национални идеали и с приближаването й към напредналите европейски страни. И както казва проф. Елена Стателова, с него си отива и една епоха на благороден национализъм и неподправен патриотизъм.